Енергийна ефективност

Добре известно е, че всяка човешка дейност се провежда с цел постигане на определени резултати. Тези резултати се смятат за полезни резултати. Добре известно е също така, че за извършването на всяка дейност трябва да се консумира енергия. Това е природен закон, върху чиято валидност отдавна никой не спори. Очевидна истина е, че колкото по-малко енергия се изразходва за постигане на определен полезен резултат, толкова по-добре. Откакто съществува разумна човешка дейност, въпросът за намаляване на разходите на енергия за постигане на желани резултати е стоял пред специалистите, които са били натоварени с разработване и експлоатация на конкретните системи и процеси, които да водят до желаните полезни резултати. Естественият ред на приоритетите би бил, първо, постигане на желания резултат и, второ, постигането на този резултат с минимални възможни разходи на енергия.

Съществуват фактори обаче, които могат да доведат до объркване не само лаиците, но и специалистите. Един от основните фактори, които променя естествения ред на приоритетите, са политическите съображения. Известни са много примери, когато, по политически съображения, се примат технологични решения, които не са енергийно обосновани, т.е. тези решения водят до желания от политиците полезен резултат, но с много по-големи от разумно постижимите енергийни разходи. Докато тези разходи могат да бъдат покривани, това се приема за „естествено” и процесите продължават да се изпълняват в течение на много години, без да се обръща внимание на консумацията на енергия. Защото да се обърне внимание означава да се инвестират средства, да се модернизира оборудване, да се обучават хора и т.н. В този момент, а и от доста време насам (след петролната криза от 1974 г.), е ясно, че така не може да продължава. След колапса на Съветския съюз през 1992 г. се създадоха политически предпоставки, които, постепенно и бавно макар, доведоха до обръщането на все по-голямо внимание на въпросите, свързани с енергийната ефективност.

Съвсем ясно е осъзнато, че с изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт и природен газ) се нанасят трайни вреди на околната среда (замърсяване, глобално затопляне и т.н.). Това доведе до споразумението от Киото, с което се поемат ангажименти за намаляване на генерирането на парникови газове с определени темпове в течение на следващите години.

Знаейки, че потреблението на енергия е толкова по-високо, колкото по-висок е стандарта на живот, лесно обясними са очакванията за увеличаване на потреблението на енергия в световен мащаб. Увеличеното потребление може принципно да бъде покрито по два начина: увеличено производство и намаляване на специфичните разходи (разходи за получаване на единица резултат). В действителност и двата процеса протичат паралелно. И двата процеса си приличат по това, че за реализацията им са необходими инвестиции, съответна дългосрочна държавна политика и участие на частния сектор. Съществената разлика между генерацията и потреблението е, че докато генерацията е сравнително концентрирана, то потреблението е разпръснато (около 60% от потреблението на енергия се реализира от „малки” консуматори – домакинства, малки предприятия, комунални услуги и т.н.). Тази, впрочем съвсем естествена, липса на концентрация в потреблението прави процеса на управление на инвестициите в тази сфера по-труден, отколкото процеса на управление на инвестициите в сферата на генерацията.

През последните година в България се създадоха необходимите законови предпоставки за управление на инвестициите в областта на потреблението. Трябва да се помни, че основната цел е намаляване на специфичните разходи на енергия при запазване или даже повишаване на очакваните полезни резултати. Издаде се Закон за енергетиката и Закон за енергийната ефективност. Издадени са и необходимите наредби по прилагане на тези закони. Изградена е и необходимата правителствена инфраструктура в лицето на Министерството на енергетиката (или формата, която това Министерство може да приеме в текуща конфигурация на Министерския съвет), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Агенцията за енергийна ефективност и т.н.

Риск Инженеринг, бидейки изцяло частна собствено, има много ясна позиция в системата. Ние се присъединяваме изцяло към провежданата от държавата политика за увеличаване на енергийната ефективност, като полагаме усилия и правим необходимите разходи за обучение и квалификация на персонала, закупуване на софтуер и измервателна техника, създаване и внедряване на адекватни методики за провеждане на необходимите изследвания и т.н. Дружеството е сертифицирано по определения от Закона за енергийната ефективност ред и в момента притежава необходимия технически и човешки потенциал за провеждане на изискваните от Закона или от конкретни клиенти обследвания за енергийна ефективност.

Нещо повече, ние притежаваме потенциала и имаме намерението да развиваме дейността си в посока на оказване на енергийно ефективни услуги. Това предполага нашата ангажираност в целия на процес, от създаване на програми за енергийна ефективност, през обследване на текущото състояние, проектиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност до финансиране и изпълнение на тези мерки и последващ мониторинг с цел непрекъснато усъвършенстване на процеса и подобряване на резултатите. Ние съзнаваме, че стоим в началото на един процес, който ще протича в течение на много години и който, ако бъде насочван и управляван по подходящ начин, ще допринесе за подобряване на условията на живот на българските граждани при намаляване на специфичната консумация на енергия, което значи, ни повече, ни по-малко, че потребителите и наши клиенти, ще увеличават полезните резултати от своята дейност по-бързо, отколкото ще расте потреблението на енергията, необходима за постигане на тези резултати.

Web Design Internet Marketing by ICYGEN